Св. Никифор взел мерки срещу разпуснатия живот в Цариград |
Църквата уважава през днешния ден Св. Никифор Изповедник, патриарх Константинополски.
Той бил наследник на благороден и благоверен жител на Цариград на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони. Получил християнско образование и доста положително обучение.
Никифор участвал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Той се усамотил край Босфора, като прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва. Построил черква и основал манастир. В 806 година Никифор, след гибелта на патриарх Танасий, бил определен за цариградски патриарх: приел изначало монашество, след това духовнически ранг и бил възведен на патриаршески трон в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето заричане да пази истините на православната религия.
Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството и взел ограничения срещу разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в поредна и непрекъсната битка. Скоро той се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец. На всички усилия на императора, посредством милувки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял: " Напразни са твоите писания господарю! Ние не можем да изменим античното поверие, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието ". Той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията. В църквата " Св. София " св. Никифор направил всенощно бдение, молейки се за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Императорът с яд изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени на всякакви места на изгнание, а свещениците и монасите били излъчени на разнообразни мъчения и затвор, с цел да ги склонят към ереста. Патриархът краткотрайно бил оставен на длъжността си, тъй като имало заплаха от протест измежду народа.
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали на събора патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание изначало в един манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Цариград. Там св. Никифор Изповедник умрял през 818 година.
Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.
Той бил наследник на благороден и благоверен жител на Цариград на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони. Получил християнско образование и доста положително обучение.
Никифор участвал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Той се усамотил край Босфора, като прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва. Построил черква и основал манастир. В 806 година Никифор, след гибелта на патриарх Танасий, бил определен за цариградски патриарх: приел изначало монашество, след това духовнически ранг и бил възведен на патриаршески трон в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето заричане да пази истините на православната религия.
Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството и взел ограничения срещу разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в поредна и непрекъсната битка. Скоро той се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец. На всички усилия на императора, посредством милувки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял: " Напразни са твоите писания господарю! Ние не можем да изменим античното поверие, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието ". Той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията. В църквата " Св. София " св. Никифор направил всенощно бдение, молейки се за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Императорът с яд изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени на всякакви места на изгнание, а свещениците и монасите били излъчени на разнообразни мъчения и затвор, с цел да ги склонят към ереста. Патриархът краткотрайно бил оставен на длъжността си, тъй като имало заплаха от протест измежду народа.
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали на събора патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание изначало в един манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Цариград. Там св. Никифор Изповедник умрял през 818 година.
Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ